Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
25.10.2010 10:26 -
Да обиколиш света, за да го обикнеш!
Автор: magdalenas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2199 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2010 08:49
Прочетен: 2199 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.11.2010 08:49
Да Ви споделя какво интересно ми се случи тази седмица, ако на някой се стори интересно и вълнуващо както на мен.
Бях пред салона и разговарях с продавачката от отсрещния магазин, когато се понесе миризмата на пържен лук. И малко след като обсъдихме колко тя мрази това, а аз какъв почитател съм на лука, забелязах откъде идва миризмата - от буса, спрял същия ден пред салона.
Седнал в него, човек на възраст си готвеше, заобиколен от две кучета. В последствие разбрах, че това са Том и Томи - най-добрите му другари.
Малко по-късно реших да помета тротоара от нападали листа. Човекът потърси погледа ми и щом го срещна, последва въпросът: "Do you speak English?". Повдигнах вежди от учуда и отговорих положително.
След кратък разговор обещах за всеки случай на следващия ден да си взема и речници, ако ми убегне някоя и друга дума
Искаше да ми вземе интервю за дневника си. Човек на 67 годишна възраст, пенсионна възраст, холандец, обикалящ Европа от 3 години с буса си, добре пригоден да е дом за него, и двете му кучета. Имаше си план, показа ми го. Във всяка от страните прекарвал по 6 седмици, обикалял на зиг-заг. Идваше от Румъния, следващата страна е Турция.
За деня прекарах няколко приятни часа в разговори с този човек. Съответно и аз му зададох много въпроси, как успява, какви впечатления е натрупал и т.н.
Списва си блог. При въпросът ми за скайп и фейсбук, отговори, че няма. Прекарвал по 2-3 часа в интернет на ден, да списва блога си и провери и-мейл-а си, ако има и другите регистрации, нямало да му остане време да наблюдава градовете, в които спира. :)
Побързах да се похваля на въпросната продавачка - видиш ли, имаме си обикалящ Европа човек на улицата, но тя не се впечатли особено. Имаше достатъчно проблеми, че да обръща внимание на такива неща... Въпросът не е до проблемите, въпросът е да си любознателен не само относно собствената си личност и живот, а и за всичко, което е около тебе, хората, животните, светът. Може би тогава ще осъзнаеш и белотата на повечето си кахъри.
На по-следващата сутрин трябваще да заминава - имаше план. А аз намерих бележка до вратата:
Good morning
we are going to ... now!
Good luck and all the best !
Pieter
Бях пред салона и разговарях с продавачката от отсрещния магазин, когато се понесе миризмата на пържен лук. И малко след като обсъдихме колко тя мрази това, а аз какъв почитател съм на лука, забелязах откъде идва миризмата - от буса, спрял същия ден пред салона.
Седнал в него, човек на възраст си готвеше, заобиколен от две кучета. В последствие разбрах, че това са Том и Томи - най-добрите му другари.
Малко по-късно реших да помета тротоара от нападали листа. Човекът потърси погледа ми и щом го срещна, последва въпросът: "Do you speak English?". Повдигнах вежди от учуда и отговорих положително.
След кратък разговор обещах за всеки случай на следващия ден да си взема и речници, ако ми убегне някоя и друга дума
Искаше да ми вземе интервю за дневника си. Човек на 67 годишна възраст, пенсионна възраст, холандец, обикалящ Европа от 3 години с буса си, добре пригоден да е дом за него, и двете му кучета. Имаше си план, показа ми го. Във всяка от страните прекарвал по 6 седмици, обикалял на зиг-заг. Идваше от Румъния, следващата страна е Турция.
За деня прекарах няколко приятни часа в разговори с този човек. Съответно и аз му зададох много въпроси, как успява, какви впечатления е натрупал и т.н.
Списва си блог. При въпросът ми за скайп и фейсбук, отговори, че няма. Прекарвал по 2-3 часа в интернет на ден, да списва блога си и провери и-мейл-а си, ако има и другите регистрации, нямало да му остане време да наблюдава градовете, в които спира. :)
Побързах да се похваля на въпросната продавачка - видиш ли, имаме си обикалящ Европа човек на улицата, но тя не се впечатли особено. Имаше достатъчно проблеми, че да обръща внимание на такива неща... Въпросът не е до проблемите, въпросът е да си любознателен не само относно собствената си личност и живот, а и за всичко, което е около тебе, хората, животните, светът. Може би тогава ще осъзнаеш и белотата на повечето си кахъри.
На по-следващата сутрин трябваще да заминава - имаше план. А аз намерих бележка до вратата:
Good morning
we are going to ... now!
Good luck and all the best !
Pieter
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 337