Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.05.2010 10:08 -
Размисли сутрин на кафе...
Автор: magdalenas
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2255 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2010 10:24
Прочетен: 2255 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 01.05.2010 10:24
Напоследък осъзнах, че колкото по-малко говоря, толкова по-добре. Не е важно да говоря много, току виж взема, че кажа някоя глупост и после взема, че съжалявам. По-добре да започна да слушам повече и по-добре...
А друг път яд ме е, че не говоря на точното място точните думи, все изпускам сякаш момента...
Много си мълча и все ме питат какво ми е. Може и понякога за странна дори да ме имат, знам ли ги. Не, това не е така - те и без това си ме имат за странна малко, дори и приятелите ми, но са ми свикнали.
Но понякога клиентите ми сякаш много ценят именно това. Оставям ги те да ми говорят. И забелязах, че сякаш повече ми говорят. Или може би не заглушавам ушите си със собствените си "тревоги"...
Всеки иска да бъде изслушан, да бъде чут. Оставяш собственото си его настрана в този момент и оставяш хората да говорят....
Всеки говори за себе си. Хората имат странната тенденция в общуването си да говорят преди всичко за себе си и не слушат околните. Както някъде някой беше казал, че хората не слушат дори другия, просто чакат реда си да говорят.
Дори не случайно не списвам и често блога си, но не се отказах от самата идея за него. Идеята си е много хубава - хубаво е да знам, че все някой ще прочете това, но...
Осъзнах, че може би е по-добре да чета повече. Така и направих. Дори се записах в градската библиотека. Жанрът, който напоследък повечко чета, е психоанализа. Да се науча да анализирам първо себе си по-добре, после и околните.
О,и да не си помислите, че въобще не говоря вече с хората около себе си... Ето вчера с една клиентка си говорихме за компромисите. За младежката импусивност и все повечето компромиси с възрастта. С друг пък си говорихме се любовта и как понякога можем да сбъркаме примерно силното сексуално влечение с любов, за самотата, за работата...
Много хора са самотни. Знам какво е по принцип. С разликата, че през по-голямата част от живота си не съм изпитвала остра нужда от някой около мен. Все да съм до хора, но... преди всичко със себе си или просто като наблюдател.
О, и сетих се за какво много интересно нещо още говорехме с онзи клиент. А може би той говореше, беше ми изключително интересно да слушам. Та говорихме си как понякога възприемаме хората не такива, каквито са всъщност, а каквито ни се иска да бъдат. Една от най-големите ми грешки досега в общуването ми с хората. Другата голяма беше да се науча, че почти винаги хората не мислят като мен и най-странни и нелогични за мен могат да бъдат мотивите им.
Та това е засега от мен. Благодаря, че ме изслушахте.
А друг път яд ме е, че не говоря на точното място точните думи, все изпускам сякаш момента...
Много си мълча и все ме питат какво ми е. Може и понякога за странна дори да ме имат, знам ли ги. Не, това не е така - те и без това си ме имат за странна малко, дори и приятелите ми, но са ми свикнали.
Но понякога клиентите ми сякаш много ценят именно това. Оставям ги те да ми говорят. И забелязах, че сякаш повече ми говорят. Или може би не заглушавам ушите си със собствените си "тревоги"...
Всеки иска да бъде изслушан, да бъде чут. Оставяш собственото си его настрана в този момент и оставяш хората да говорят....
Всеки говори за себе си. Хората имат странната тенденция в общуването си да говорят преди всичко за себе си и не слушат околните. Както някъде някой беше казал, че хората не слушат дори другия, просто чакат реда си да говорят.
Дори не случайно не списвам и често блога си, но не се отказах от самата идея за него. Идеята си е много хубава - хубаво е да знам, че все някой ще прочете това, но...
Осъзнах, че може би е по-добре да чета повече. Така и направих. Дори се записах в градската библиотека. Жанрът, който напоследък повечко чета, е психоанализа. Да се науча да анализирам първо себе си по-добре, после и околните.
О,и да не си помислите, че въобще не говоря вече с хората около себе си... Ето вчера с една клиентка си говорихме за компромисите. За младежката импусивност и все повечето компромиси с възрастта. С друг пък си говорихме се любовта и как понякога можем да сбъркаме примерно силното сексуално влечение с любов, за самотата, за работата...
Много хора са самотни. Знам какво е по принцип. С разликата, че през по-голямата част от живота си не съм изпитвала остра нужда от някой около мен. Все да съм до хора, но... преди всичко със себе си или просто като наблюдател.
О, и сетих се за какво много интересно нещо още говорехме с онзи клиент. А може би той говореше, беше ми изключително интересно да слушам. Та говорихме си как понякога възприемаме хората не такива, каквито са всъщност, а каквито ни се иска да бъдат. Една от най-големите ми грешки досега в общуването ми с хората. Другата голяма беше да се науча, че почти винаги хората не мислят като мен и най-странни и нелогични за мен могат да бъдат мотивите им.
Та това е засега от мен. Благодаря, че ме изслушахте.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 337